Като сенки от късни следобеди,
укротени от силния огън,
някак плахо, с нескрита умора
все във залеза търсим спокойствие.
Във объркани чувства забравяме,
че под облаци губим от пламъка -
във душите със пареща жажда
към раздялата бутаме камъка си.
Като сенки от късни следобеди -
с монотонния дъх на умората
малки гаснещи пръски от огъня
по лицата ни парват за сбогом...