Като спасение

22 mar 2007, 8:43

Poesía

787 0 3

Е, вече зная, самотата
по улицата ни минава.
Тя като верен стар приятел
почти, почти не ме забравя -
на месец-два и се отбива
при мен на приказчица сладка
и не, че много е бъбрива,
или пък мигновено кратка,
не, тя умее да мълчи
и може дълго да остава,
до смазване да ми тежи,
залъгване да не признава. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Като спасение

Искате да прочетете повече?

Propuestas