Сипят се
мънички весели капки,
по пътечки невидими
в спирали се спускат,
на брезите листата
с шепот целуват,
върху прозорците
закачливо почукват
и с усмивки заспиват.
Вълшебни са вечери
като тази,
когато
до тебе съм сгушена,
огънят
тъмнината ухажва,
а дъждът ромоли и припява
на тишината звучна
в очите ти.
© Ласка Александрова Todos los derechos reservados