Nedislava (Недислава)
25 32
13 ago 2007, 9:15

Като тебе, мамо  

  Poesía
1254 0 4
Какво да ти напиша за раздяла?
... не съм ти споделила толкова неща,
а може би си ги била разбрала -
тихичко ти е прошепнала нощта.
Вятър повява косата побеляла
и след теб извиквам - спри...!
Подай ръка да ме прегърнеш, мамо,
още миг до мене остани.
Драскам с химикала двете ми слова,
притискам ги в гръдта си - за да ти ги подаря,
а ти отговаряш, не прочела нищо:
"пред очите ми превърна се в жена"
Поглеждам те, а ти не плачеш,
нима не те е грижа?
Дума не обелваш...
и изплъзваш се бавно от мен.
!!!
Обръщаш гръб и продължаваш,
слънцето се скрива и идва нощта,
ала тя сега на мене ми нашепва,
че с такава гордяла си се дъщеря.

© Недислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И аз настръхнах Браво
  • МНОГО СИЛНО НАЧАЛО НАИСТИНА РАЗТРЕПЕРВАЩО. СЪМЕТВАМ ТЕ ДА ПОРАБОТИШ НАД ПОСЛЕДНИТЕ 4РЕДА. И ТАКА НЕ Е ЛОШО НО СЪМ СИГУРНА ЧЕ МОЖЕШ И ПО ДОБРЕ УСПЕХ ОТ МЕНЕ. УДОВОЛСТВИЕ Е ДА ЧЕТА СТИХОВЕТЕ ТИ МНОГО СА ЧУВСТВЕНИ
  • Настръхнах като го четях!
    Браво, миличка!
  • Хубаво , Неди, хубаво.
Propuestas
: ??:??