Като вещица

viork (Викторио )
55 36

11 may 2012, 16:06

Poesía » De amor

734 0 0

Сълза се стича - светица и грешница,

в тъмното кълна те като вещица...

Отказвам се от светлия ден заради теб, но не тъжа,

заменям го със мрачната прегръдка на нощта...

"Защо?" - задаваш ми въпроса си смутено.

Защото в мрака се крият лесно сълзите студени.

И болката, скрита във сенки, почти не личи,

само погледа издава, че в мен горчи.

И сърцето си не искам! Взимай го - твое е!

Такова, разбито и празно, на мен за какво ми е?

Тръгвай си вече - напълно свободен си!

Вземи и сандъчето пълно с наши спомени...

В синкавия мрак сега ще се сгуша

и мъка устата ми ще запуши...

Само наум със теб се сбогувам

и че всичко е наред, ще се преструвам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.