19 ago 2010, 7:46

Като виното 

  Poesía » De amor
612 0 3

Незнайна си,  моя молитва,

в самотност жажда те мори.

Съзирай в мен своята битка

и красноречие сподели!

 

От страх не умирай, магична

власт имаш с твоето вино.

Знам, от битовизъм боиш се,

спасение разливай, дано.

 

От днес, не от утре, завинаги

измами земната смърт.

В лазурен цвят вишнев завивай ме,

не е без плод  да знаеш светът.

 

Опивай ме безпрецедентно,

скръб или радост си ти?

Познах те - тъй пременена

си обич, която ще отлежи.

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??