Като вълна

Солена

Разбита на хиляди спомени

Надула сирените си

Болката се блъска със скорост

За да разтрепери затворниците си

Отвъд този свят

В спокойно море се целуват

Съществата на другото време

Познаваме ги като котки

Но само очите им чакат

Светят и пробождат

Усмихват се и те пристягат

“Какво носиш в кошницата си?”

Попита едно кратко мяукане

И Сътворението бавно разруши себе си

За да покаже на Бог, че е самостоятелно

А кошницата беше празна

Разклатих я

Нищо не чух

Нищо не падна

01.02.2007