14 jul 2009, 0:47  

Живи в спомена 

  Poesía » Civil
1061 0 24
Задухаха незнайни ветрове,
отнесоха ме много надалече.
Изгубих дом и родни брегове
и няма как да се завърна вече.
Когато ме налегне самота
или ме залюлеят земетръси,
сънувам бели вишни в пролетта
и спомените към дома ме връщат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??