Anita765 (Ани Монева)
296 11763
17 may 2017, 6:59

Като въздишка 

  Poesía » Otra
624 2 12

Тъгата ми, тъгата ти, росата,

луната и навярно даже полъхът,

а може би е просто само времето

на извървяното ни вече лято,

което днеска ни напомня толкова

за късчета, които си е вземало.

 

Ръката ми, ръката ти, в студа ни

два спомена от късната ни есен,

а може би е просто бяла липса,

която не зашива стари рани

или е дъжд от облака небесен,

в очите наши който се разплиска.

 

Душата ми, душата ти, сама е,

пулсира сред бетони сиви жадна,

а може би е просто вече нишка,

от болките ни изтъняла в края

или е ехото, което падна

в сърцето ми, като една въздишка.

 

 

 

© Ани Монева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??