Катя

10 jul 2020, 22:51 2020-07-11T13:13:51+03:00

Poesía » De amor, Del paisaje

662 0 1

Катя
Това е спомен... Беше вечер...
Морето плискаше лениво –
внезапен бриз за път предречен
пак виеше нетърпеливо...
Вълните лягаха в прибоя,
но с ритъмът си неумо́рен –
те връщаха се във двубоя
с брегът скалист и непоко́рен...
Проблясваше самотен фара
и той във спомен свой увле́чен –
над мен в космична надпревара ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Катя

Искате да прочетете повече?

Propuestas