29 ene 2019, 14:24

Кавалер 

  Poesía » De humor
1343 3 5

КАВАЛЕР

 

Откак се помня, все съм кавалер –

така съм писан в Божия тефтер.

Помагам и на болни, и на слаби,

на млади булки и на стари баби.

 

Но станах вече немощен и слаб,

преглъщам трудно клисавия хляб,

та гледам много да не се озоря

и кокалите си курбан да сторя.

 

Жената дума: -Уж си кавалер,

а все лежиш на стария миндер.

Поне стани, комшийката те вика

да туриш сап на нейната мотика!

 

- Така кажи и не бери кахър,

за нея ще направя тоз хатър!

И сап ще туря, и ще покопая

тъй, както аз от младини си зная…

© Радко Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??