Дойде и този ден,

но не беше той обикновен.

Дошло бе времето да ти призная

и с чувствата ми да те запозная.

Написах ти писмото дълго,

с чувствата ми пълно.

Трябваше опит да направя,

дори да се наложи след това сърцето да поправя.

Не ме принуди към това

и не напълни ума ми със отрова.

Каза ми, че ще опиташ

и няма повече да ме наричаш

“мили братко”, ”скъпи батко”,

и няма да съм вече “татко”.

Отвърна ти на мойте думи

и сложи на китарата ми струни.

Вече ти си мойте “пате”...

Нали така, малко Кате?

Обичам те, мила,

и ще получаваш винаги закрила.

Няма да разбия сърчицето нежно,

дори да звучи малко брътвежно.

Във тази връзка аз ще съм виновен,

дори да сме във миг тревожен.

Всеки ден ще получаваш нов стих

и ще забравя, когато аз от теб ги крих.

Надявам се да не проливаш сълзи

и болката по теб да не пълзи.

Не искам аз да те разстроя

и да гледам как вали пороя

от морските вълни

наречени очи.