Всяка вечер гледам кака-
с книга ляга си в кревата.
Нямат никакви картини,
някои са пък във рими.
Все чете, дори не чува,
сякаш някъде пътува...
Да играе с мен отказва.
"Утре вечер!".. все ми казва.
Скучно ми е вече с нея...
Нямам никаква идея
как от навика и лош
да чете до посреднощ, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse