Изгубен между другите гости в Света,
безличен статист, надянал маската бяла,
играеш своята роля на човек в Свобода,
повтаряш грешните реплики от една
пиеса, до болка фалшива и престаряла.
Свободата ти се е с ехото на шпикера сляла
и заучено смешно ни казваш, че си Човек,
а не си патица куца, ни птица във клетка,
че господар на живота си от години, от век!
Но отстрани си странна гледка -
не пееш, а стенеш и плачеш затворен
в собствената си тъмна клетка. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse