2 jun 2007, 10:36

Keep walking 

  Poesía
1334 1 9
 

Непрекъснато бързам нанякъде.
Уморих се, изнервих се, счупих се...
Под дъгата минавам  за щастие -
в самотата попадам по участ.

Ято ястреби са ми мислите
и се блъскат в небето на чувствата,
пропълзяват виновно усмихнати -
разранени от жажда пресъхват.

И изгарят очите ми мълнии,
като облак сърцето ми рухва.
Всяка крачка е ново потъване...
И замръзвам, затисната с кръста си.

.........
Непрекъснато бързах нанякъде...
А със ярост нахълтвах навътре.
Във душата си слънцето разпнах
и в отблясъци мъртви избухнах.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??