Сига... да ви разпра'ям кво са случи -
мъжО пиралня новичка ми веч купи.
Настана радос у дома, убачи...
настОйчиву ма той придупреди:
- Жина, чиститу ти! Ай, вечи
на ръка кафеви гащи няма да пиреш.
Да знайш, убачи - много ши внимаваш
със цинтруфугата, кугату я въртиш.
Ша гледаш,'начи, 'дън ни йе на топка -
прането де, кугату го пиреш.
Ш'ги разчепкваш (гащити) у нея -
във барабана де, дън' станат на тюфлек.
Тъй мъж ми ма научи и... излези.
Та зех кюлотити му вечи да пира.
Дали си бяха тежки от... кафяво,
ни знам, ма барабана силну заигра.
Как запудскача само, оф, унуй м'ти чуду!
Сида и мисла - кво ша прая аз?
Почудих са минута, две най -'ногу,
и от раз отгоре седнах и завчас.
Сидях, сидях... пък 'зе, чи ми 'ареса!
На цинтруфугата нарочну ши сида
и мно'у дрехи ши пира, пунежи с нея
(наместу мъж ми) кефчи ми стана!
© Петя Кръстева Todos los derechos reservados