20 oct 2012, 11:59

Кестенови мисли 

  Poesía » Otra
655 0 8

                                              „И ето ме сега. Преследвам една есен из цяла Европа.”

                                                     Георги Господинов ”Физика на тъгата”

 

Дали навсякъде една и съща есента

запалва своите добри пожари?

Танцуват ли все същите листа

над пейките, където млади, стари

по своему се радват на света?

 

А кестените все така ли падат,

все гладко-обли, влажни и блестящи?

Очаква ли похвала и награда

хладният вятър, който нощем дращи

олющените примирени  сгради?

 

Дъждът безкраен ли е, свършва ли мъглата,

прегърнала дървета, хора, птици?

С все същата тревожност ли  цветята

потъват бавно в жълтите зеници

на есента... в едно с носталгията и тъгата?

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Обичам "добрите пожари" на тази есен! Разкошно е! Поздрав!
  • Прекрасно си пресъздала едно есенно усещане, впечатлена съм.
  • "Дали навсякъде една и съща есента

    запалва своите добри пожари?"


    Красиво,въпросително и тъжно.
    Дали ще те дочуе есента
    така заета да краси и мъмри
    треви и птици, хора и листа?
    Сега препуска... Времето я стяга.
    Когато зимата на трона се устрои
    тогаз ще седне Есента на прага
    на всичките писма да отговори...
  • носталгичен и прекрасен стих, Нина...
    рисуваш с думите!
    поздравления!!!
  • все същата тревожност...
    в цигулчината тъжна песен на есента...
    хубаво е, Нина...много..
  • Много е хубаво!
    Благодаря, Нина!
  • Браво!
  • Много ми хареса...
Propuestas
: ??:??