Аз си зная с кого всяка вечер се скитам,
колко летни луни наизуст преброявам.
Колко риби накарах без криле да политнат
и защо враговете ми все посиняват,
щом усетят морето - закачливо и плитко -
как им пълни обувките с пясък и люспи!
От отдавна не зная и за време не питам
и с чадъри си плавам из локвите мръсни.
А пък ти си за тях хайманата, пирата.
Но обичаш вълните, сякаш стихове пишеш.
Затова пропусни всички други нататък,
досами небосвода вместо нас да подишат ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse