13 jun 2018, 8:38

Китарата 

  Poesía
663 2 1


Една китара пак със свойте трели
оглася тъжно вътрешния двор...
И лястовиците дори са спрели
да водят своя лястовичи спор.
Притихнали, прозорците отсреща
крила разтварят, за да я послушат...
А слънцето залязващо, горещо,
на покривите ляга и се сгушва...
Китарата извива все нагоре
протяжно, тъжно... и не се повтаря...
Тя привечер обсебила е двора.
И в здрача летен с него разговаря...


Юни 2018

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??