valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
16 jun 2009, 10:43

Кладенец 

  Poesía
531 0 6

Всеки, който погледне в онзи кладенец пуст,
хвърля своята сянка и водата се стапя.
Огледало житейско на душевния трус.
В дълбините единствено тинята цапа.

Зеленясват стените като спряло сърце.
Миризмата съсирва всеки поглед забоден.
Въжето протрито, тишината гризе.
Макарата е сякаш бесилка за спомени.

Само скритото ехо дълбоко крещи,
щом на дъното тупне захвърлена буца.
В този кладенец, тъжен като сухи очи,
 студът като в клопка върти се и куца...

Кръвожадният мрак по стените тъче.
Няма кой да измие плесента напластена.
От затлачена жила вода не тече...
Прилича на мускул със срязана вена.

Ще завие тревата, небесният свод.
Легенда ще шепне за местото, в което 
 един кладенец имаше бистър живот,
а сега е просто дупка в полето.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??