Пред мене... кладенец дълбок
с камъни издялани, масивни.
От вътре... пеещ водоскок
привличащ жадни и безсилни.
Навеждам се... и светлина
проблясва плахо, светлооко.
Бълбука живата вода,
омайва нежно... из дълбоко.
"Отпий сега, хвани мига,
слей устни с моята прохлада.
Бъди... любимата жена
и вярвай, твоя съм наслада.
Не гледай тъмната страна,
прозри под нея белотата.
С объркана е тя съдба,
а в кладенеца... е душата!
© Таня Мезева Todos los derechos reservados
Поздрав!