KIMM (Виктория Христова)
1 2
25 may 2004, 1:12

Клас 

  Poesía
1576 1 3

Аз искам да ви помня все така:

Усмихнати, красиви и щастливи.

Но в гърлото горчи една тъга,

Очите със сълзи налива…

 

Кажете, не отминаха ли като сън

Годините ни общо споделени;

Вчера ли чухме първия учебен звън,

А днес разделяме се насълзени.

 

Трепти надеждата в мен,

Че ще се срещнем в бъден ден;

И знам, че силуети във съня

Ще ме навестяват до смъртта.

 

Бъдещето нови спомени ще носи;

От съдбата щастие ще просим;

Но светлината от моментите със вас

Навеки ще ме топли в труден час.

 

Какви сме и какви ще бъдем?

Нека помечтая…

Със кой ли вятър

Ще поемем към безкрая?

© Виктория Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ме радват както коментарите ви, така и високите оценки. Доста ме изненадаха. Но още повече ме радва факта, че като го прочетох на съучениците си успях да ги трогна до сълзи. Това стихотворение наистина дойде направо от сърцето ми. Не съм го мислила дълго и почти не съм го редактирала. Но държа да отбележа, че това е само откъс. Има още 30 куплета (с лични посвещения за всеки от тях), които са основата и те направиха стихотворението такова, каквото трябваше да бъде. Но наистина са твърде лични и не им е мястото тук.
  • Хареса ми и ти ме изпревариАз такмо имах идея да напиша подобно стихче.Днес ми е бала.Заварших.И аз искам да напиша нещо.Ще се постарая.А на стихчето оценка 6.Ванката е прав,че щеше да е загуба,ако не го бяхме прочели
  • Както ти казах и в IRC прекрасно стихотворение, радвам се че реши да го пуснеш. Наистина би било загуба да не го видим всички.
Propuestas
: ??:??