Нервните връзки ми свирят Бетовен...
Гените в мен си говорят за бунт...
Ти се разхождай спокойно отгоре,
точно на темето, рунд подир рунд!
Свикнах без въздух, продавам трахея!
Пак на главата ми друсаш хоро...
Нямам си въшки или себорея...
Теб те завъдих, незнайно защо...
Мръсното време ме кара да кихам,
и земетръсно те махам от мен...
А във ушите ми чува се тихо
траурен марш! Да живее Шопен!