15 ene 2007, 23:11

Клеопатра 

  Poesía
1473 1 6
Имало е нявга на света,
далече негде, там, на Юга,
красиво място и една жена -
кралица млада, всяваща полуда.

Очите й омайвали с магия,
ръцете й били кат` порцелан,
погубвала душите слаби,
не знаела тя що е свян...

Но ето, че пристигнал император,
поискал нейната земя,
но не земя, а син като звездица
родила му прекрасната жена.

Не приказка сега разказвам,
а истина от древни времена,
за Цезар и царица Клеопатра,
за тяхната нерадостна съдба.

Властта на Цезаря била голяма,
смъртта го дебнела отвред,
но не във бой загинал той геройски -
погубили го "люде с чест"!

Уж искали добро да сторят,
да бъдел Рим без господар,
но туй било е шеметна заблуда -
умрял и Рим със своя светъл цар.

А младата царица продължила
да властва в своята страна,
но тъжни са били очите,
не радвала я вече любовта.

Душата й могъща се топяла
и изход виждала един,
в чертозите на Ра успяла,
да бъде с Цезаря любим.

Историята това разказва
и аз съм сигурна че е така,
защото любила ли е душата,
тя люби даже и в Смъртта!!!

© Невена Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??