Те клетките не са за птици
и вятърът не е утеха нощем
занитили крилете си в улуците
сънуваме живота си и спорим
а някакви истории за нежност
разказва ни на съмване морето
за стъпки пясъчни за думи
закотвени в скалите до сърцето ти...
там влюбени криле рисуват полет
там тичат боси онемели птици
там всеки ден умира лятото
до утрото плътта ни да разлисти ...