За какво да ги пиша, кажи ми
тези стихове дето болят?
Сгушен в шепа премръзнали рими,
моят мъничък, мъничък свят,
за кръщения купел не беше
ни икона за някой смирен,
ни любов... Само зъл, безутешен
клуп от делници виснал над мен.
Верен мракът клечи, като куче
и облизва сълзите без звук.
Щом си тръгна, животът неслучен
ще забрави била ли съм тук. ...