Клетвата 

Да се кълне - какво заставя човекът?

Увереността голяма, че хубавото вечно да стане може!

Богатее човек, власт има, да ги запечата иска - а клетвата е застраховка.

Тя врати-възможности нови отваря.

Какви врати обаче? - новини две има тук.

Вратите на желаното - отварят му големите над него!

Когато клетвата чуят обаче!

А душата му къде отива?

При големите тези, вратите, които отварят.

Ха сега де? Печели да, но и губи.

Големите неща с клетва се отварят!

Казваш - не клел съм се - а преминаването летвата отвъд - какво е?

Човек честен бил е, катерил се е с труд.

Нетрудно вече щастието идва.

С "клетва" пожелава да го утвърди.

И церемонията клетвена пристига.

След клетвата такава в нова група хора той попада.

Сред враговете-приятели нови.

Воля своя няма. Той служи вече на външните блага.

Татусите грозни на душата - творчество и красота нарича!

Работник научен скромен бил е.

Да заеме иска нови висоти - криви си душата.

Красив е - още по-красив иска да стане.

Богат е - на богатството нарастването гаранция иска.

На хубавото утвърждаването - пътя лесен клетвата е.

Влез в групата - душата дай си, и готово.

Воля лична, чест, свобода щом няма,

Клетва дал е човека.

На слабостите свои клел се е.

Е къде отива той тогава?

Първо в ада на противоречията.

После в ад, от който излиза се трудно.

Трудно, но не невъзможно - разклетвяне е нужно!

Човече уважаеми - не кълни се!

Скромно, честно и с труд постигай благата свои.

Враговете свои приятели не прави!

Прави ги приятели, без да губиш (обаче) свободата своя!

***

Клетвата дали е нещо лошо?
Не е лошо, ако не губиш много.
Гледай и виж - харесва ли ти човекът, ти?
Който сега - след клетвата - си!

И още нещо дори да се каже може.

Клетвата неизбежна правилна е,

Но когато правилно възрастваш-вървиш.

И себе си в красотата вечна -

Е време дошло да утвърдиш!

На боговете прославянето малка клетва са.

И тази клетва лоша не е!

Ура

Лесничея