дакота (Дакота)
152 364
2 abr 2007, 2:22

клетвено 

  Poesía
667 0 4

                                               на...
Кълна се, че ще те обичам!
Дори, когато ме намразиш.
В река кръвта ми ще изтича.
В морето ще отвори рана.

И Господ да не те забравя,
пътеката ако си сбъркал!
В душата ти да грее пламък -
от тъмното да се измъкнеш.

Дано с любов да си обсипан,
дори и мене да ме няма!
Да пази Бог да чувстваш липса -
на красота от теб желана!

И залезите да изпращаш
с любимата жена до тебе -
от изгревите да прихващаш
усмивката, в роса родена.

Заклевам ти се и се вричам,
да не преставам да се моля
и с обичта си да опитвам -
да чуеш, че съм само твоя.

И не посмявай да умираш!
Земята ще изсъхне черна -
светът ще замълчи в пустиня,
аз в пъклен камък ще изчезна.

Проклета да съм, ако някой
от теб успее да ме вземе.
И ако ти път не оставиш
през безпощадното ни време.

Кълна се, че ще те обичам
дори слана да ме попари!
Тревите избуяват силни,
когато първо са горяли...


 

 

 

 

 

© Дакота Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Прекрасен стих, Дакота!!! Поздрави!!!
  • ти си любов, сияйна!
    Кълна се, че ще те обичам
    дори слана да ме попари!
    Тревите избуяват силни,
    когато първо са горяли ...

    радвам ти се и те прегръщам!
    Стихът ти е вик от обич!
  • Добре, Дакота! Чета те! Светлина и топлина в душата!
  • Благодаря ти Мари!
    всъщност този стих се нуждаеше от редакт и го свалих.
    оценявам твоето внимание. важно е за мен, защото си ценен и ерудиран автор.
    *вероятно и като човек си прекрасна!*
Propuestas
: ??:??