Беше събуждане и копнеж. С дъх на мистика.
Премрежени утрини. Малко влага по устните.
Силно стиснах очи. Пожелах да си истина.
И легнах да спя. Да сънувам...
После множество дни. Побледнели от чакане.
Малко страх. И надежда. И неволното скитане.
Пак затварях очи. Излишно е всичко...
Пожелах те в съня. И понякога плаках.
Нямам думи. Изчезнаха. Да си само насоченост...
Няма нощ. Та денят ще е същият.
Обградена от приказка. Малко губя живота...
Ще те целуна. Ще дойда на пръсти. ...