2 may 2015, 18:41

Клисура 

  Poesía » Del paisaje
831 0 0
Пресичат се хладни пътеки
и подскачат със смях в полумрака.
Но после бавно утихват
и замрели очакват зората.
В клисурата самотно е нощем,
когато изгаря всяка душа.
В клисурата тихо е вечер,
когато плаща си сваля сънят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марти Драганова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??