Kлошар
Стоиш до стъклото на счупен прозорец,
във тъмния вход на панелен копторец.
Дъждът все така безразлично вали,
поглеждаш нощта с уморени очи.
Държиш в ръцете си хлебец - измолен,
не е плесенясал - почти си доволен.
И днес ще изкараш, ала къде
за сън неспокоен ще свиеш нозе?
Добре, че поне си имаш приятел -
страхлив, но пък верен другар - не ласкател.
Помилваш го - клетото улично псе, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse