17 nov 2004, 17:37

Клошарят, който се усмихваше 

  Poesía
1495 0 12

Клошарят, на когото отнеха усмивката 

Клошарят,
който приличаше на животно,
когото децата замеряха с камъни,
който спеше до контейнера,
който живееше по-близо до Бога
от всички останали...

Клошарят,
който се усмихваше налудничаво,
а очите му издаваха доброта,
който връзваше количката си
с връв за ръката,
за да не му я откраднат...

Клошарят,
който....

Някакви типове пребили до смърт този човек,
а той беше просто един беден добряк!
Какво правите с Него?!
Защо?!!!

Клошарят,
който спеше в калта,
до контейнера...
Е близо до Бога сега.

© Ясен Крумов- Хенри Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ооо това стихотворение ме накара да се разплача! прекрасно е ;(
  • Много е жестоко,за това е и толкова истинско и завладяващо.

  • Щастие на Клошаря, който го заслужава, горко на нас които го подминавахме...
  • Разкошен стих. Впечатлена съм. Много си добър. Поздравления.)))
  • Много е хубаво и...тъжно.
  • Много хубаво. Браво! Накара ме да настръхна.
  • просто оставам безмълвна!страхотно!едно от най-хубавитеи най-истински произведения,които са побликувани тук.
  • много е хубаво,с чувство!от мене 6

  • "Клошарят,
    който...."ви благодари!
  • Тъжни къртини ни предлага живота.Искаме или не сме свидетели на това.Усмвката на един клошар може да те накара да погледнеш по-розово на живота,пък дори да знаеш че не би могъл да му помогнеш.
  • Прочети разказа ми "Цветно". Не искам да отнемаме усмивката на клошаря...
    6 от мен!
  • Много добре! Отново си показал най-доброто от себе си...Продължавай все така. Едно 6 от мен, понеже повече не може
Propuestas
: ??:??