darkshadow98 (Dark Shadow)
10 57
10 may 2017, 0:00

Ключ 

  Poesía » De amor, Filosófica
1051 2 3

Тъмна счупена бутилка, черно покривало на нощта,

мирисът на бъчва гнила разнася се сред дива самота...

 

И лежи в калта пиян самотник, черен и изгнил,

любов, надежда, успех, живот – всичко е пропил...

Ридания пиянски до небесен взор летят,

сребролунни сълзи под птичи зов трептят.

 

От тебе ли черен ключ беше ме страх,

или от ножа, който заби в моите гърди?

Ти обърна моя свят на златен прах,

ти – ужасен мой враг, ти – грозни очи

в зъл полумрак...

 

Отворена рана, кръвта ми шурти,

до мене, близо, дълбока яма, зловещо ехти...

Аз отключих моя влюбен взор, моята душа,

и сърце си изгорих, удавих в огнена студенина.

 

Тъмна счупена бутилка, стъкло забито ми в гърди,

мирисът на бъчва гнила духа ми бързо умъртви...

© Dark Shadow Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво!
  • Благодаря ти много! Разгледах твоите произведения и всички много ми харесаха!
  • И това ми харесва Шадоуче. Не мога да преценя само момиче ли си, момче ли. Но няма значение
Propuestas
: ??:??