Не ме омайвай
с приказки клиширани,
та аз измислих няколко от тях -
жена когато срещна
замаскирана,
го обръщам на "Сълза и смях".
Не, не милвай дланите
изстинали,
твърде много с огън ги горях
на сбогом със жени
от мойто минало.
Вече разпознават този грях.
Не стигай до сърцето ми.
О, Господи,
нима не ме разбираш и нима
не виждаш как се стягам,
ех, докоснеш ли,
дори за стотна, мойте сетива.
Не отключвай ти душата ми.
Не, никога!
Вече съм с ръждясала бравà.
И много ме е страх, че вече никоя
не ще докосне моето покритие,
заседне ли след теб,
след теб ключа...
© Валери Шуманов Todos los derechos reservados
Отвори сърцето си!
Поздрави!