Сякаш думите свършиха - точка, въпрос, удивителна... За какво са ми толкоз ненужни неща? Малко цвете прекършиха, като бързей преминаха и е празно, в следите им броди страхът. Сред пустиня - пътека - умиращи спомени, попарени кълнове, осланени мечти, от мълчание песен, светлината - зад щорите, тишина зад залостени здраво врати... Уморих се да нося все чуждите истини, вече стигнах последната тайна врата - ще отворя, открих - тук ключът е усмивката и с букет свежи думи света ще даря!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
никога.
поздрав за стиха!!!