7 mar 2007, 17:34

Ключът е усмивката 

  Poesía
778 0 14
        На един скъп приятел,
        който не можа да разбере...

Сякаш думите свършиха -
точка, въпрос, удивителна...
За какво са ми толкоз ненужни неща?
Малко цвете прекършиха,
като бързей преминаха
и е празно,
в следите им броди страхът.
Сред пустиня - 
пътека - умиращи спомени,
попарени кълнове,
осланени мечти,
от мълчание песен, 
светлината - зад щорите,  
тишина зад залостени здраво врати...
Уморих се да нося
все чуждите истини,
вече стигнах последната тайна врата -
ще отворя, открих -
тук ключът е усмивката
и с букет свежи думи света ще даря!

© Йорданка Гецова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??