Днес ще бъда иронична,
глуповата и двулична.
Палаво ще ви се смея,
като слънце чак ще грея.
Ще флиртувам с всички нагло,
а пък устните ми жадно
те ще гледат без да мигат,
че жените им не стигат.
А клюкарите със злоба
пак ще ми копаят гроба
и ще шепнат, че не спирам
и че утре ще умирам.
Други път ще казват тихо,
че видели са на скрито
мен и онзи здравеняк
да го правим пак и пак.
Нищо, че не го познавам,
аз ще кажа „Обожавам
начина, по който ме следиш!
Сори, бейби, не вървиш!”
На ухо ще го нашепна
палавичко пак ще трепна,
а клюкарите на воля
нека си говорят, моля!
А онази в края, там,
аз какво говори знам,
но на нея аз се смея.
И танцувам, и си пея,
и ще чакам утре новини,
как съм разделила двойки три,
как съм спала с двама нови,
вързала съм ги в окови и какво ли още не…
На това ли учи нейното дете?
Да говори и обижда,
да не спира да предвижда
с кой ще бъда утре пак
и да се ядосва чак
как момчетата горя,
как не вярвам в любовта.
А пък аз сама ще спя,
сгушена от мисълта,
че стабилен мъж държи
мен и нашите мечти!
Че е винаги до мен,
че ще топли моя ден,
а пък тази ироничната,
глуповатата, двуличната,
знам, добре я той познава
и така се забавлява
с глупостите ù дори
и шепти ми „Днес коя си ти?”
© Яна Todos los derechos reservados