КНИГАТА НА БАБА
... седя самин със книгата на баба – и с пълни шепи пия светлини –
че – мравки между зрънцето и хляба, ще дойдат и за нас добрите дни,
че слънчицето с бебешки петички пак ще разрита мрака във зори,
че светлината дипли се за всички – и хората се будят по-добри,
че цветето не толкова водица! – то иска да го милнеш с блага длан,
че с погледа на доверчива птица Жена край теб ще вейне бял сукман,
че Господ щедри благости реди ни – дори не чака нашето „Сполай!”,
че – тръгнем ли през небесата сини, завързан ни е в кърпа онзи Рай,
и, че денят голям – за всичко стига, за обич, блага приказка и път,
живея чисто с бабината книга – и дишам светлини със пълна гръд.