Книгата с белите птици
Тъгува забравена – свила корици,
потънала в мисли по славен живот;
най-любимата книга – с белите птици,
писана с огън и кръв от изстрадал Народ.
Из нейните страници стъпки отекват
на мъченици, герои и страшни мъже,
сякаш и днеска листата потрепват,
от редове за предателства, подлост и гнет.
И нейде отвътре, някой шепне молитва
за изсечен до корен, безстрашен Батак;
и ято бели души – като птици политва,
към безсмъртие свято, към небесния бряг.
Дали е задрямала, свила корици?
Не, в мрака дочувам тихи слова:
„Грее в щастливите детски зеници
моето слънчево име – СВОБОДА!”
Прегръщам тази забравена книга,
а тя се разтваря, без да вини.
И само ред, със сърцето прочетен, ми стига,
за да видя, как бялото ято отново лети…
И днес, щом вятърът пак занарежда
горди слова за подвиг и чест,
Свободата, нагиздена в бели одежди,
чрез любимите страници праща ми вест...
Кирето, 02.02.2017 г., Бургас
© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Поздрави и на Теб, Кате. Това беше просто един експериментален "стих". Може би, по-важна е идеята.
-
Хубава творба!Поздравления и успех!
-
Поздрави, приятелю Безжичен ! За Свободата е казано много, както и за героите, пожертвали се за нея, затова реших да вложа своя скромен принос по малко нестандартен начин...
-
Браво!Браво!Браво! Днес специално влязох в твоите неща, за да се насладя на истинска поезия и мислите на един философ.
-
Благодаря, Любо! Чест и почитания за Теб, за Николай и Ани!
Сърцето ми винаги бие с мислите за България - за това да я има, да пребъдем като Народ с главна буква и да срещаме предизвикателствата с гордо вдигнати глави! Свободата е свещената книга, в която белите птици, са душите на онези, които са дали живота си, да ни има нас, за я има Родината ни. Ако забравим тяхната саможертва, то значи сме затворили завинаги страниците на Свободата... -
Сърцето ти бие ритмично вече...
Поздравявам тте за този стих! -
Браво! Поздравления! Патриотична творба, подобна на Паисиевата история, способна да вдъхнови заспалия ни народ.
-
Почитания брат!
-
Благодарско, Роси ! Радвам се, че ти е харесала!
Светлината е такава, каквато си я направим, Жани, дано е бяла, чиста и да носи мир! Ние сме само прашинки и не бива да забравяме това...
Поздрави и на двете момичета! -
Поздравления за тази творба!
-
Ъ... скри ми шапката. В съвсем различна светлина те виждам тук.
Жестоко е, Муханинджо! Едно грамаданско браво от мен.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
