yotovava (Валентина Йотова)
2626 22177
16 ene 2024, 9:36  

Което с нас не носим за отвъд 

  Poesía » Filosófica, Formas graves
234 2 8

КОЕТО С НАС НЕ НОСИМ ЗА ОТВЪД

 

Раззина паст седефената нощ,

погълна лакомо селцето пусто.

И тутакси – иззад плета, до пруста,

без звук разля се лунният разкош.

 

Незнаен вихър сряза – сякаш с нож

воала ѝ сребрист на две – изкусно.

А сетне в плен на пищното безумство,

замря на пътя странник светлокож,

 

любов несрещнал и без пукнат грош.

Не пита той мигът ли е изпуснал,

светът добър ли е, или е лош,

 

щом губиш често сетива и мощ,

и след властта, и славата препуснал,

оставяш неплатим и тежък борч.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??