26 jul 2008, 1:15

Кофата с боклук 

  Poesía » De amor
682 0 2

Търся нейде кофата,

пълна със боклук.

Там изхвърлих спомени,

филмирани без говор, звук.

 

Със капака и ръждата

хората се отвращаваха във миг,

без да видят колко чисто

стария килим смених.

 

Трака нощем гнида

или просто тъмнината

чака всички да си идат,

да даде покой в душата.

 

И вълчица сякаш вие

в тая мръсна кофа,

някой казва звяра да убием,

но животът не е ли мил на всеки?

 

Стига сте изхвърляли,

кръпките се пръснаха,

със обидите и груботата

обезличихте вий душата.

 

Намерих тази кофа,

пълна със боклук,

там изхвърлих спомени,

филмирани без говор, звук.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??