Паля цигара, в ума ми си ти. Пламъкът гасне, чувството гори. Наливам си водка и се опитвам да забравя, наливам втора, но и тя не помага. Пияна съм от самота и мъка. Пияна съм, а доливам със сълзи. И болка малко ще добавя, за да оставя и за следващите празни дни. Кога от чашата със щастие ще пия, кога, любов, ще дойдеш ти, сълзите от лицето да изтриеш, да ми кажеш "Не плачи!" Кога ли в стаята ще влезеш плахо, с букет от чувства и мечти и нежно мене ще докоснеш, отпивайки щастливо влюбени сълзи. Кога, любов, моля те, кажи!?
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.