Кога обичам Слънцето..

11 oct 2008, 14:25

Poesía

769 0 1

По залез е. Тъмнината чака
с целувки да разпрати мрака.
Не залязвай. Недей си отива.
Запечатай лъчите си в прозореца.
Не искам светлината да загива.
Недей. Днес не обичам мрака.
Дланта ми е отворена. Напразно чака.
Във тъмнината се усещам бяла.
Различна за пореден път.
И сякаш времето във шепите ми е спряло,
за да създаде самотата своя кът.
Тук. Във мойте шепи. Във зениците.
Във мрака на прозореца, където ти блестиш.
Дай ми лъчи. Лесно ще ме спасиш.
Не ме оставяй да се крия във косите си,
забравила какво е време.
Запечатай лъчите си във мене.
Не залязвай.
Не залязвай.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

gerrda (Геновева Христова)

2008-10-12T11:24:14+03:00

интересна творба