Дали ще се върне при мен любовта?

       Ще спре ли пред моята стряха?

       Кога ще я срещна?

       Злати есента.

       Неказани думи изтляха.

       От скрити надежди изстива кръвта,

       линее душата ранена.

       Кога ли най-после

       любима ръка

       във тръпна ръка ще поема?

       За нежност, за ласка добра закопнях,

       от никого няма да крия.

       Съдете ме, хора,

       за този ми "грях",

       навярно ги имахте вие!

       Не си заминавай от мене, живот,

       преди любовта да прегърна!

       Преди да опитам

       от нейния плод,

       в душата си - храм да я зърна!