Когато разбереш колко си ме наранил,
как мъката в сърцето ми си породил.
Как сълзите си за теб изплаках,
как всяка нощ да дойдеш все теб чаках.
Как рани душата ми така,
че да забравя какво е любовта.
Когато осъзнаеш какво на мен ми стори,
как същността ми и до днес се бори.
Как лъжите ти звучат още в моите уши,
как болката в мен силно кънти.
Когато погледнеш снимките ми,
ще видиш очите ми,
ще си спомниш мечтите ми,
ще те заболи, зная,
защото ти направи тази крачка към края...
Ще ме жадуваш отново, зная,
но този път ще сложа аз края.
Ще се наслаждавам на това,
как тънеш в отровата на любовта.
Колко бързо ти забрави всичките си думи,
колко бързо ти се промени...
Как исках това да не бяха подли лъжи,
как исках сърцето никога вече да не ме заболи.
Ти просто си такъв -
целуваш, прегръщаш, омайваш,
сваляш звездите за мен,
а после без жал ги отнемаш.
Даряваш ми златни криле,
за да мога да полетя,
а после в полет жестоко убиваш ме,
за да си ги върнеш обратно.
Но когато любовта и на теб изневери,
ще лееш моите солени сълзи
и тогава никой няма да иска да те спаси.
2005
© Радена Todos los derechos reservados