Сама не зная... Може би любов е,
когато се събуждам променена
и всеки ден като молитва нов е,
защото ти притихнал спиш до мене.
Когато във очите ти поглеждам
и не е нужно нищо да говорим.
Просветва нежността като надежда,
вратите на душите ни отворила.
Когато те докосвам предпазливо
и всяка клетка в мене засиява,
когато с поглед те целувам мълчаливо
и залезно красива се стопявам.