2 sept 2006, 12:15

Когато... 

  Poesía
745 0 4

Когато падне мрака и

лунен лъч свенлив

прилепне към стената,

когато ти задъхана

към мен пристъпиш,

тогава изпепеляващи

пожари в нас избухват

и чакат своето гасене...

Когато се усмихнеш

и ме погледнеш мило,

когато ме помилваш

с горещите си длани,

тогава знам, че истински

живея и ще бъде вечен

мигът на нежността ни.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??