Когато прогизвах под дъжда,
всички имаха чадъри.
Облаци черни, буря се задава,
всички имаха си къщи.

Когато грейнеше слънце,
и отново бяхме заедно,
исках да имам сърце
приличащо на твоето.

Трябваше ли това да види,
да изживее или да изплаче...
но, какво ли можеше да стори
сведена главата пред палача?

Чакаше те и сред четири стени
си блъскаше главата...
Криеше се от вякакви звезди,
а над основите покрива  
го нямаше...