Когато

Когато болката остава си в сърцето,

когато сутрин идва изведнъж,

а вечер пак със мен си ляга,

макар да мисля, че е време тя да отминава,

на помощ идват онези мигове неповторими,

в които щастието срещнала съм аз.

Не са те много, но ми стигат,

за да се справя със скръбта.

Сама със тях и с миналото свое

опитвам се аз мъката да заглуша,

да намеря своята пътека

и пътя си към Любовта да продължа.

Да стигна границата на зората,

да посрещна после идването на нощта,

като между тях да мога да намеря някой,

който да се радва с мен и на малките неща.