jenyivanova (Jasmin)
228 3427
26 jul 2019, 22:42

Когато... 

  Poesía » Otra
527 1 5

Понеже Бог се ражда всеки път
Щом за първия си дъх дете проплаче
Когато вместо да накажеш си простил
и от вина да искаш да заплачеш
щом истината гола съблечеш
Когато чуеш на сърцето си гласа
и знаеш, че виси като дамоклев меч
избор между чашата с отрова
и най-уродливата лъжа,
и сили в себе си намираш
да побеждаваш всеки път страха
Когато не насилваш смисъла
на думите, на вярата и любовта
Щом пред песен, стих, картина
или икона в срутен храм сведеш глава.
Когато си очите на слепец
или на жаден подадеш вода,
щом посадиш поне едно дърво
и не съдиш чутото от ничия уста
Щом помниш, че за ласка,
не за удар имаш длани
... тогава, значи, си разбрал,
че се събират камъни за черква или къща...
а не, за да празнуваш чужди рани...

 

Жени Иванова

 

 

© Jasmin Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • vega666 (Младен Мисана) Младене, поради някакви причини винаги знаеш какво да ми кажеш, по-скоро напишеш. Радвам се, че ти е харесал този стих. Благодаря ти от сърце
    .
    RavenRavens (Raven Ravens) Благодаря, Рейвън.

    ИнаКалина (Красимира Чакърова) Благодаря.

    brinne (Мариана Бусарова) Бри, щастлива съм, че и тук не ме пропускаш. Благодаря ти, мила моя!

    katenstain (Екатерина Глухова) Кати, Кати!
  • Прекрасно!
  • Който е способен "да празнува чужди рани" е очевидно от контингента на сатана. Тежко му и горко на този свят, но още повече на Онзи! А "събирането на камъни за черква или къща..." е част от времето разделно за духа и е в унисон с казаното в Еклесиаст: "че има време за събиране на камъните, както и за разхвърлянето им..." Или другояче казано: "Виновен е който избира. Бог е невинен!" /Платон - "Държавата", глава 12/. Животът ни постоянно преминава между избора на Сократовата чаша и "най-уродливата лъжа" - тези две диаметрално противоположни точки от противостоянието: съвест - падение. Да не съдим, за да не бъдем съдени. Да дадем път на родилния дъх на новото и да засаждаме вместо да разрушаваме. Да съзиждаме любов. Това съзрях в това прекрасно твое стихотворение, Жени. Поздравявам те за мъдростта и красотата на изказа!
  • Хареса ми!
  • "Щом помниш, че за ласка,
    не за удар имаш длани
    ... тогава, значи, си разбрал,
    че се събират камъни за черква или къща...
    а не, за да празнуваш чужди рани..." .....Прекрасно пишеш Женя!
Propuestas
: ??:??