anastasia73 (Анастасия)
30 101
14 sept 2019, 19:32

Когато 

  Poesía » Otra
1182 5 11

Часът е точно „няколко“ без пет,
седим си аз и аз, и тишината,
и взираме се в грозния тапет
„разлистил“ всяка гънка на стената.


Увисва за пореден път въпрос,
преминал бързо само да ужили
окото със заседналия грозд
или да сложи новите осили.

 

Трепери в скука нощното перде,
и чака изгрева, а за какво ли ...
сега е сиво, сутрин е кафе
със мирис на последни гладиоли.


Часът е точно „няколко“ без пет
и точно тук, отново се замислих,
кога намразих грозния тапет ...
... когато, като него се „разлистих“!

© Анастасия Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??